Френските власти осъдиха новите прояви на насилие около протестите на гимназисти и студенти, докато синдикатите и младежките организации настояха за продължаване на демонстрациите и стачките. Движението, започнало през септември с искания за повече учители, обновяване на училищните сгради и реформи във висшето образование, вече включва и искания срещу високите разходи за живот.
В Шел край Париж местна представителка е била ударена в гърдите с бутилка, съдържаща бензин, пред гимназия. В Бегл край Бордо директор на гимназия е бил ударен по главата с предмет, а в Екс-ан-Прованс училище е било подпалено през нощта.
„Това насилие е напълно неприемливо“, заяви правителственият говорител Матийо Льофевр. По думите му близо 300 служители на националното образование са били ранени от началото на протестите.
Министърът на вътрешните работи Лоран Нюнец определи нападението в Шел като „актове на градско насилие“, които изискват „най-силната и решителна реакция“. Министърът на образованието Едуар Жефре съобщи, че 99% от гимназистите са се върнали в клас, но 49 от общо 3700 гимназии са били блокирани във вторник.
Синдикатите отхвърлиха отстъпките
Правителството на премиера Себастиен Лекорню предложи реформа на платформата Parcoursup, чрез която се разпределят местата във висшите училища. Промените трябва да започнат през 2027 г., а платформата да бъде изцяло заменена през 2028 г. Обещани бяха и допълнителни средства за училищните сгради и за училищата в най-неблагоприятно положение.
Предложенията обаче не сложиха край на протестите. Ученически, студентски и образователни организации напуснаха среща в кабинета на премиера, след като на нея присъстваха представители на крайната десница и бизнеса. „Призоваваме всички, които подкрепят законните искания на младите хора и на работещите, да излязат на улицата“, заяви съпредседателката на студентския съюз „Юнион етюдиант“ Елоаз Льофевр-Милон.
В Париж за 10 ноември беше насрочено шествие от Пантеона до площад „Италия“. Полицията забрани първоначално заявения маршрут от площад „Бастилия“ и наложи промени заради опасения от нарушения на обществения ред.
Насилие и при предишната национална мобилизация
При националната мобилизация на 5 ноември Министерството на вътрешните работи съобщи за 448 задържани, 53 ранени служители на силите на реда и 86 намеси при пожари. Властите посочиха нападения с пиротехника, камъни и други предмети в различни градове.
Синдикатите настояват, че насилието не трябва да се използва като основание за прекратяване на протестите. Председателят на ученическия съюз „Юнион синдисал лиceен“ Риад Рани заяви, че движението трябва да продължи и че учениците протестират и заради условията на труд на учителите.
Източници: in.marketscreener.com, euronews.com, lemonde.fr
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Разбрахте ли
17:08 10.11.2026
2 Макрон
17:15 10.11.2026
3 Европеец
17:15 10.11.2026
4 Умен европеец
17:20 10.11.2026
5 хаха
Анализ на икономическите ефекти от исканията на протестиращите във Франция върху държавния бюджет. Комбинацията от тези мерки би предизвикала дълбока структурна криза и потенциален колапс на публичните финанси.
Ето конкретните фактически последици по всяка точка:
1. Махане на ДДС: ДДС е най-големият източник на данъчни приходи във Франция (близо половината от общите данъчни постъпления). Пълното му премахване моментално ще отвори дефицит от над 150-200 милиарда евро годишно. Потребителските цени ще паднат временно, но липсата на ликвидност в хазната ще блокира държавните плащания.
2. Рязка прогресивна скала на подоходния данък: Прилагането на изключително високи ставки за по-богатите граждани (както опита Франция с 75% налог преди години) исторически води до масово изтичане на капитали, преместване на бизнеси и данъчно облагане в чужбина. Реалните приходи в бюджета намаляват, вместо да растат, поради свиване на данъчната основа.
3. Отпадане на осигуровките: Социално-осигурителната система на Франция (пенсии, здравеопазване, безработица) се крепи изцяло на тези вноски. Премахването им означава пълна липса на средства за изплащане на текущите пенсии и финансиране на болниците, което ще наложи бюджетът да покрива стотици милиарди евро недостиг.
Коментиран от #6
17:22 10.11.2026
6 хаха
До коментар #5 от "хаха":
1. Увеличение на минималната работна заплата (МРЗ): Рязкото административно вдигане на МРЗ ще увеличи разходите на бизнеса. Резултатът е масови съкращения, фалити на малки и средни предприятия и бърз ръст на безработицата. Разходите на държавата за обезщетения ще скочат.2. Повече хора в администрацията: Допълнителното раздуване на държавния апарат изисква огромни постоянни разходи за заплати и издръжка от бюджета. В момент на свиващи се приходи това е икономически неустойчиво.
3. Таван на цените: Изкуственото ограничаване на цените на стоките води до дефицит. Производителите и търговците спират да продават на загуба, появява се черен пазар и бизнесът свива дейността си, което намалява корпоративните данъци за държавата.
Извод за държавния бюджет:
Едновременното прилагане на исканията е математически невъзможно. Мерките водят до пълно пресъхване на бюджетните приходи (липса на ДДС и осигуровки, свит подоходен данък) и експлозивно нарастване на разходите (повече чиновници, социални плащания и субсидии за тавана на цените). Държавният дефицит ще надхвърли критични нива, което ще доведе до фалит на държавата, невъзможност за обслужване на външния дълг и колапс на социалните системи.
17:22 10.11.2026